Парвовирусен гастроентерит при кучета | Парвовироза

Заболяването се причинява от парвовирус CPV тип 2. За първи път е открит в изпражненията на кучета през 1970г. Смята се че това е котешки вирус, който мутира и се приспособява за заразяване на кучета. Устойчивостта на вируса в околната среда е значителна.Запазва се във външна среда до една година.

Чувствителен е на хлорни дезинфектанти,двупроцентов разтвор на фoрмалин и натриева основа.Източник на заразата са основно болните животни, които с повръщаното стомашно съдържание и фекалиите замърсяват трайно околната среда.

Заразяването става алиментарно, чрез замърсена храна и вода.Най-тежко протича при кученца на възраст от  4 до 8 седмици.При тях заболеваемостта може да достигне 100% а смъртността да надвиши 15%.

Възможно е заразяване до 7ми – 8ми месец като протичането е по-леко.

Клиничните признаци се наблюдават след около 14 дни от заразяването.
Силата на проявление на заболяването зависи от възрастта на кученцето.

При младите 4 до 8 седмици протича остро,като най тежко е при кученца без коластрален имуните-хранени с изкуствено мляко от самото раждане,без да са поели коластра.Кученцето започва да повръща,наблюдава се липса на апетит, угнетено състояние.

Животното седи с извит гръб, погледа изразява страх и паника, козината е разрошена. След това започва диарията. Отначало изпражненията са размекнати със сиво-белезникав цвят след това са жълтеникави и накрая се появява кървавата диария с неприятна специфична миризма,характерен признак на заболяването.

Нека разгледаме накратко механизма за възникване на тази симптоматика. Парвовирусът прониква през устата (алиментарно заразяване) и се разпространява из цялото тяло . Особено предпочитание той има към тъкани с бързо размножаващи се клетки.Такава тъкан е чревния епител.

Вирусът се размножава в епителните клетки на чревните власинки при което и разрушава предизвиквайки некроза и атрофия на власинките. Това води до нарушаване всмукването на хранителни вещества, соли и течности от чревния просвет.Запазва се секреторната способност на криптите на чревния епител, като по този начин се повишава отделянето на течности от тялото.Така организма губи хранителни вещества,вода,калиеви и натриеви йони, белтъци и тн.

В резултат се постига метаболитна ацидоза, дехидратация, затруднява се работата на бъбреци,проявява се белодробен оток , тахикардия ,аритмия и вестибуларни екстрасистоли. Заболяването засяга целият организъм.

Поради промените в съдържанието на червата се наблюдава размножаване на множество патогенни бактерии. Тъй като чревните власинки са разрушени и кръвоносните съдове са на практика отворени, има реална опасност от възникване на сепсис и смърт.
Лечението е насочено към борба с повръщането,метаболитната ацидоза,загубата на електролити и борба срещу сепсиса.Инжектират се антибиотици ,които пряко не повлияват парвовируса,но предпазват от възникването на сепсис.Използват се също и хиперимунни серуми.Налага се диета без храна и вода за създаване на неблагоприятни условия за развитие на патогенната флора в червата.Храненето и рехидратирането на пациента се извършва чрез интравенозни вливания.
Постарах се да ви запозная накрато с това заболяване, което в -последно време все по-често се наблюдава. В следващата статия ще разгледаме начините за предпазване от заболяване на малкото кученце ,видове ваксини,схеми за ваксинация.Ще се опитам да отговоря и на няколко въпроса:

– Защо боледуват ваксинирани животни
– Ваксинират ли се бременни 

• кога след като сте имали болно от парвовироза кученце в дома си можете да вземете друго.

Ако имате въпроси свързани с вашите домашни, може да ни потърсите Ветеринарна клиника МЕДИВЕТ, Ямбол. На разположение сме 24ч. 7 дни в седмицата. 
Телефон за контакт:  +359897961490
Фейсбук страница: Ветеринарна клиника „МедиВет“
Ветеринарен лекар: Веселин Канев