Ехинококозата или защо трябва да обезпаразитяваме домашните си любимци?

Ехинококозата или защо трябва да обезпаразитяваме домашните си любимци?

Ехинококозата е типична зооантропоноза, която се предава от месоядните на всички диви животни и човека, при контакт със замърсени хранителни продукти или с носители на инвазията.

Причинителят на това заболяване е със сравнително малки размери- от 2,5-9мм .Тялото е съставено от предна част /ростелум/и 3-4 членчета, като последното е полово зряло и в него се съдържат между 400 и 800 яйца. Ларвната форма се нарича ехинококов мехур.

В един от тези мехури, могат да се образуват десетки тении. Цикълът на развитие е непряк/протича с междинен гостоприемник/. Крайни гостоприемници може да бъдат кучето, вълкът и чакалът. Те се заразяват при консумиране на необезвредени вътрешни органи съдържащи ехинококови мехури.

Развилите се в тънките черва ,тении,достигат полова зрелост на 48 дни и живеят 5-6 месеца. Отделените яйца запазват своята жизнеспособност в околната среда, до 3 месеца. Клинично, инфекцията би се проявила при по-голям брой паразити, с разнообразни и неспецифични признаци – например разтройство, капризен апетит, кожни прояви, поради сензибилизиране на организма.

Междинни гостоприемници са преживни животни, свине, заек, хищни животни, а също и ЧОВЕКА. Заразяването се осъществява по eлeментарен път, чрез замърсени с яйца на тения, храна и вода, или при контакт със заразоносители.

Освободените в червата онкосфери пробиват стената на червата и по кръвен път достигат черния дроб. Една част се задържат там и образуват ехинококови мехури, а друга част преминават към белия дроб и цялото тяло.

Човекът се заразява, при поглъщане на замърсена с яйца на кучешката тения храна ,вода или чрез контакт с опаразитено животно. Ехинококовите мехури упражняват травматично въздействие на околните тъкани, а също имат и токсичен и алергизиращ ефект.

 

Симптомите могат да бъдат различни в зависимост от органа, който е засегнат, като най-често срещани са:

  • слепота
  • нервни признаци
  • затруднения в дишането и др.

Лечението е продължително и понякога остават последици за цял живот.

 

Ето каква профилактика трябва да бъде приложена в случай на ехинококоза:

  • прекъсване на заразното начало като се прекрати практиката на изхранване на кучетата с необезвредени кланични отпадъци
  • редовно обезпаразитяване на домашните любимци на всеки 2 месеца
  • спазване на лична хигиена /редовно измиване на ръцете/
  • сигурен съм че някой собственици на кучета няма да се съгласят с мен, но практиката да се целува домашния любимец особено по устата /кучетата не ползват тоалетна хартия/ носи голям риск от заразяване

Умишлено съм пропуснал сложните латински наименования точни размери и цикли на развитие на ехинококозата. Нямам за цел да плаша собствениците на кучета! Желанието ми е да подчертая значимостта на това заболяване за живота и здравето на човека и домашните любимци засегнати от него.

Остави коментар